Понякога, било то в апартамент или навън в градината, не ви ли се е приисквало да е някак си по-цветно, по-китно, по-разчупено? Ако сте в ситуация, в която през годините сте допуснали цветята около вас незабележимо да увехнат, но сега вече искате да си възвърнете градинарския нюх, то този материал е за вас.
Ще се опитаме през следващите пет минути, които ще отделите за прочитането на този материал докрай, да ви потопим колкото се може повече в градинарския живот и психологията на растенията. Това да имаш растения, че чак и с декоративна цел, си е направо висш пилотаж в градинарството и със сигурност грижата за тях би могла да те изкара от сивия начин на живот.
Има ли смисъл да отглеждаме изобщо?
Не е лесно, обаче, да поддържаш растения. Не, нека да бъдем напълно откровени – тези, които успяват имат наистина много търпение, голяма воля и да признаем, те просто са родени за това.
Да отглеждаш растения с интериорна цел, обаче, те прави истински виртуоз и в останалите аспекти от живота. Когато оформя растенията си, човек прилага голяма част от въображението си, а това помага и в останалото време.
Ако сте по-затворен тип човек, разговорите със растенията със сигурност биха ви извадили от зоната на комфорт. Когато видите ефекта на думите върху статичните ви приятели, вие ще придобиете увереност, която ще ви помага и в контактите с хората.
Психология на растенията
Хубаво е да говориш с живите създания в саксия, защото те разбират всичко онова, което биха могли да чуят, или просто нещата, които се случват около тях. Бързината, с която цъфтят също се променя в зависимост от нивото на стрес в мястото, на което се отглеждат.
Като цяло, растенията са толкова подценявани заради това, че са статични, заради това, че не издават звуци, но те попиват и се ориентират в природата с други инстинкти – усет. Това е основното им средство, с което те оцеляват.
Растенията, селектирани за това да изпълняват декоративна функция нямат толкова развит усет за заобикалящото ги, както са например горските диви растения. Това е така заради факта, че те са свикнали да живеят при определени условия, а защо и да не ги наречем по-„разлигавени“ от дивите.
В това, обаче, няма нищо лошо – напротив. Както има расови кучета за изложби пред хора, така е редно и растенията да не бъдат дискриминирани, а да биват включени в подобни изложения на бутикови сортове.
Това не е поредната шантава идея, а всъщност е начин да избягаме от скуката, която ни превзема неусетно. Светът на растенията е доста непознат и за някои хора би могло да бъде нов начин, с който да запълват свободното си време.