В днешния напълно разпилян начин на живот – притиснати от работа, учене, известни опити за спорт и различни други мероприятия, хората сякаш забравят за живото и цветното. Всичко има полъх от метро, мирис на офис и цвят на стара сграда.
Изпитваме ли панически страх от цветя, или просто ни мързи да ги отглеждаме? Страх ли ни е да се ангажираме с това да полагаме грижи, или просто се панираме при мисълта за тяхната смърт?